Ремонт на ремонта на провала: кой наистина счупи Ларгото

В самото сърце на София — на метри от Президентството и Министерския съвет — днес има оградена зона. Не заради нов ремонт. Заради опасност. Жълтите павета около стъклените куполи на Античния комплекс „Сердика” се рушат, пропадат и нараняват, а минувачите заобикалят кашпи и временни заграждения. И веднага щом проблемът стана видим, тръгна добре познатото българско представление — всеки сочи към някой друг.

Затова няма да започнем с това кой говори най-силно днес. Ще започнем с това кой подписа провала преди години. Защото истината за Ларгото е проста и неудобна едновременно: този площад беше счупен много преди да дойде сегашният кмет. И хората, които днес най-уверено раздават акъл как да се „поправи евтино”, са същите, които навремето приеха бутафорията.

Опасност в Триъгълника на властта

Кризата избухна в края на 2025 г. По време на масовите протести срещу Бюджет 2026 — същата гражданска вълна, която само дни по-късно свали кабинета „Желязков” — гражданите в района бяха предупреждавани да не се струпват на определени участъци заради безопасността на настилката. Столична община огради компрометираната зона. Месеци по-късно — както показаха репортажи от началото на юни 2026 г. — трайно укрепване още няма, а пластмасовите „пънчета” под паветата продължават да се рушат. За тях малко по-късно.

Зад заграждението стои технически документ, а не политически лозунг. Възложената от музея към общината техническа експертиза на екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) от ноември 2025 г. установява, че проблемът е конструктивен, не козметичен: липсва хидроизолация, отводнителната система не отговаря на проекта, а носещата метална конструкция корозира. Това не е „спукана плочка”, а сграда, която тече отвътре.

И тук идва първото важно разграничение, което умишлено се премълчава: Античен комплекс „Сердика” е изключителна държавна собственост. Не общинска.

Експертът с удобна памет

В ефира на bTV доц. д-р Тодор Чобанов се появи в ролята на спокоен експерт-историк, който има просто решение. Според него ремонтът не е сложен, нужни са около 200 хил. евро, а заместник-кметът по строителството на София просто трябва да възложи поръчка и да смени системата над отводнителните канали.

„Проблемът не е сложен, не е скъп, но за решаването му трябва воля.” — доц. д-р Тодор Чобанов, bTV

Звучи разумно. Докато не си припомним кой го казва.

Тодор Чобанов не е външен наблюдател. Той е бивш заместник-министър на културата — назначен през март 2025 г. в кабинета на Росен Желязков, който падна след масовите протести през декември 2025 г. Но дори това е само последният му пост. Чобанов е бил заместник-министър на културата и в периода 2009–2011 г. — при министър Вежди Рашидов, точно когато проектът за Ларгото тръгва. А между 2012 и 2021 г. е заместник-кмет на София по „Култура, образование, спорт и туризъм” — тоест е бил на власт в общината и когато обектът е изпълнен, и когато е „приет”.

Човекът, който днес обяснява, че проектантът сбъркал с пластмасовите крепежи, е имал правомощия при одобряването и приемането на същата тази конструкция. Това не е неутрален наблюдател с добронамерен съвет. Това е съучастник в управлението, който прехвърля сметката върху следващите.

И още нещо по същество: „евтиното” решение, което предлага, е поредната кръпка върху обект, чиято носеща конструкция корозира. Експертизата на УАСГ казва ясно — бедата е в основата, не в плочките отгоре. Да налееш още 200 хиляди евро в покрив, който тече, е точно логиката, която вече струва на държавата милиони.

Какво означава „изключителна държавна собственост”? Това е статут, при който обектът принадлежи на държавата и само тя има право да извършва капитален ремонт и реконструкция. Общината може да го стопанисва и да го поддържа текущо, но не може законно да поеме основното преустройство — то е държавен ангажимент и държавен разход.

Бутафория за 17 милиона

За да разберем как се стигна дотук, трябва да се върнем към 2007–2016 г. — проектът, реализиран под ресора на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Първоначалната стойност беше около 15 млн. лв., а ремонтните дейности по площадното пространство надхвърлиха 17,7 млн. лв., осигурени основно от европейската Оперативна програма „Регионално развитие”.

Поръчката спечели консорциумът „Антична Сердика”, в който влизаха фирми като „Пътстрой – Варна”, „Реставрация”, „Пътища и мостове” и „Финанс груп 2013″. Резултатът е учебникарски пример за претупано строителство:

• Използвана е система „двоен под” — павета върху пластмасови подпори — напълно непригодна за натоварена градска среда, в която по площада минават и тежки машини.
• По данни от скандала плочките са рязани наполовина (около 2 см вместо 4 см), за да се пести материал.
• Още през 2016 г. държавна комисия установява, че близо половината от дейностите са изпълнени бутафорно или изобщо не са завършени.

И всичко това — с 20 годишна гаранция, която на практика се изпари в съдебни зали.

„Ало, Банов” и 12-те милиона, които върнахме на Брюксел

В началото на 2019 г. бе оповестен запис от среща в кабинета на заместник-министъра на Рашидов — Боил Банов. Така се роди скандалът „Ало, Банов”. Това, което последва, е разказ не за един счупен площад, а за цяла система, която отказа да си свърши работата.

Министерството на културата заведе дело срещу изпълнителя — и го загуби на две инстанции, след като изпусна срока за обжалване. Вместо да прибере неустойка за забавянето, държавата плати съдебни разноски на строителя. Разследващата платформа BIRD проследи как наказателната част на казуса „заспива” по класическата матрица: прокурорите Димитър Франтишек и Биляна Дукова отказват да образуват производство срещу отговорните министри, с мотиви, които граничат с абсурда — записът бил копие, а участниците в него отричали да са казали чутото.

Финансовата сметка обаче е недвусмислена. Управляващият орган на ОП „Региони в растеж” налага 100% финансова корекция в размер на 12 млн. лв. върху целия ремонт. България е принудена да върне тези пари на Брюксел. А по документ на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 22.12.2020 г. по случая са присвоени поне 5 млн. евро. Въпреки че от 1 юни 2021 г. Европейската прокуратура (EPPO) има изключителна компетентност по злоупотребите с евросредства, разследването така и не ѝ е предадено.

Какво означава „финансова корекция”? Когато ЕС установи нарушение при усвояване на европейски пари, той отказва да признае разхода и държавата трябва да го покрие сама — от националния бюджет. Корекция „100%” означава, че целият проект се обявява за негоден за финансиране. С други думи: платихме веднъж за лошо строителство, а после платихме втори път, за да го върнем на Европа.

Кой стопанисва — и кой плаща

Тук опонентите имат един привидно силен аргумент, който честната журналистика няма право да скрие: щом обектът се стопанисва от общината от 2017–2018 г. насам, защо общината не го поправи?

Отговорът е в две части. Първо — стопанисването не е собственост. Общината може да поддържа, но капиталната реконструкция на държавен обект е държавен ангажимент. Второ — историята показва, че общината от години сигнализира, че дефектите са в строежа, а не в поддръжката. Още предишният кмет Йорданка Фандъкова отказа да приеме обекта, докато Министерството на културата не отстрани проблемите.

Сегашният кмет Васил Терзиев встъпи в длъжност на 13 ноември 2023 г. — седем години след откриването и почти десетилетие след началото на провала. Той не е проектирал двойния под, не е рязал плочките и не е приемал бутафорията. Той наследи счупен площад в центъра на собствената си столица.

Позицията на Столична община днес, изразена от заместник-кмета по култура и туризъм Ирина Дакова, е именно отказ да се влезе отново в порочния кръг: край на парадигмата „ремонт на ремонта”, защото обектът е изключителна държавна собственост, и настояване държавата да поеме финансовата отговорност за цялостна, трайна реконструкция, вместо поредната козметична кръпка.

Това не е бягство от отговорност. Това е отказ да се хвърлят още общински милиони в дупка, която вече погълна 17 млн. лв. строителство и 12 млн. лв. корекция. Истинската отговорност на едно ново управление не е да плати кръпката бързо, за да изглежда добре за „Евровизия”. А да спре цикъла.

Какво научи Европа, а ние — още не

България не е единствената страна с разкошен паметник и евтино отношение към него. През 2010 г. в Помпей се срути „Къщата на гладиаторите” — символ на десетилетия занемаряване на обект от световно наследство. Реакцията на Италия и ЕС обаче беше различна от нашата: стартира мащабният „Голям проект Помпей”, съфинансиран с над 100 млн. евро европейски средства, но насочен към структурна реставрация, прозрачно управление и ясна отговорност — а не към ежегодно пренареждане на едни и същи камъни.

Разликата с България е поучителна. Там кризата доведе до система, която поема вината и я поправя в основата. У нас кризата доведе до бутафория за пред камерите, разруха веднага след изтичане на гаранцията и прокуратура, която „разследва”, докато давността изтече. Европа третира наследството като отговорност. Ние — като ПР повод.

Цената на провала: фактите в едно

Кой носи отговорност, ясно и без заобикалки

Ларгото не се счупи вчера и не се счупи при този кмет. То беше счупено от хората, които го построиха набързо, за да усвоят европейски пари; приеха го въпреки очевидните дефекти; загубиха делото срещу строителя; и оставиха наказателния казус да изтлее, докато 12 милиона лева пътуваха обратно към Брюксел. А някои от тях, след години в министерски и общински кабинети, днес обясняват по телевизията колко „просто и евтино” било решението.

Простото и евтиното вече го пробвахме. То струваше двойно. Истинският въпрос пред София сега не е дали сегашният кмет ще сложи нови плочки до следващото голямо събитие, а дали държавата — собственикът — най-после ще поправи това, което счупи. И дали този път някой ще понесе сметката, освен данъкоплатеца.