Парламентарната група на „Прогресивна България“ (ПБ) внесе в Народното събрание законопроект за изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Основен акцент в предложението е въвеждането на нов задължителен учебен предмет – „Добродетели и религии“, по който обаче няма да се поставят оценки.
Според вносителите мярката цели изграждане на морална култура, ценности и справяне с агресията сред учениците, без да има за цел религиозно възпитание или налагане на конкретно верско убеждение.
Три учебни програми и възможност за индивидуално обучение
Законопроектът предвижда родителите и учениците да могат да избират между три алтернативни учебни програми:
- „Религия – Православие“
- „Религия – Ислям“
- „Добродетели, етика и гражданско образование“
За да се осигури реален избор, училищата ще имат право да делят паралелките на групи, а при недостатъчен брой ученици законът ще регламентира и възможност за индивидуално обучение.
Планира се предметът да се въвежда поетапно, като началото да бъде поставено от учебната 2028/2029 година за учениците в първи клас. Дотогава Министерството на образованието и науката следва да подготви учебните програми, да одобри учебниците и да обучи съответните преподаватели.
Общественият контекст и сблъсъкът с минали опити
Темата бе поставена отново на дневен ред от премиера Румен Радев в края на юни след среща със Светия синод на Българската православна църква:
„Това е много важен предмет и трябва да направим така, че Българската православна църква, държавата и Министерството на образованието да влязат в училището с широк обществен консенсус. Трябва младите хора да получават освен знания в училище, и възпитание.“
Идеята за въвеждане на религия в редовната програма не е нова. Подобни предложения при предишни управления с министър Красимир Вълчев предизвикаха вълна от протести сред родители, образователни експерти и организации от гражданския сектор, което временно блокира предвижданите тогава реформи.
Нов механизъм за езикова подкрепа по български език
Внесеният от ПБ законопроект съдържа и друг ключов компонент — създаването на система за ранно установяване и подкрепа на деца, които не владеят в достатъчна степен български език.
Мярката ще засяга деца при постъпване в детска градина или първи клас, както и ученици, завръщащи се от чужбина или търсещи международна закрила.
- Форми на подкрепа: Предвиждат се допълнителни модули, индивидуално обучение, консултации или подготвителен езиков клас преди първи клас.
- Задължения за родителите: Настойниците ще бъдат длъжни да осигуряват присъствието на децата си в тези часове.
- Контрол: В края на първи клас се планира проверка на езиковите постижения за децата със затруднения, за да се гарантира, че езиковата бариера е преодоляна преди по-горните класове.
