България отчете значително възстановяване на ваксинационния обхват, изпреварвайки по този показател повечето европейски държави, където следпандемичният спад продължава да тревожи здравните власти.
По данни на Световната здравна организация и Евростат, в повечето страни от Европа се наблюдава спад както при детските, така и при грипните ваксини след COVID-19, като обхватът на ключови имунизации при децата остава под нивата отпреди пандемията.
България обаче успя да обърне тази тенденция. През 2024 г. обхватът на задължителните детски имунизации не само се възстанови, но и надмина нивата отпреди пандемията.
Това се дължи на целенасочени държавни кампании и прилагането на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа (2021–2030), която постави акцент върху наваксващи имунизации и информационни кампании.
Въпреки че недоверието към ваксините и дезинформацията остават проблем, подходът на България доведе до най-голям ръст на ваксинационния обхват при децата в ЕС за последните две години.
При грипните ваксини сред хората над 65 години обхватът остава нисък спрямо Западна Европа, но България отчита най-голям ръст в ЕС в тази група.
Здравните власти обясняват това с по-лесен достъп, целенасочени кампании и засилен обществен интерес към респираторните заболявания след пандемията.
В по-широк европейски контекст ситуацията остава трудна. Много държави все още не могат да възстановят нивата на ваксинации отпреди пандемията заради трайно недоверие и логистични пречки.
Българският пример показва, че с фокусирана национална стратегия и постоянни послания в общественото здраве могат да се постигнат реални резултати, дори в среда с традиционно ниско доверие към ваксините.
