Министерството на външните работи на България изрази публична солидарност с Германия след хибридната атака в Лайпциг, като публикува позиция в X (бившия Twitter), в която осъди хибридните заплахи срещу европейски партньори и съюзници.
В официалното съобщение обаче Русия не беше спомената като възможен извършител, въпреки че германските власти вече са посочили държавно спонсориран субект и въпреки настояванията на няколко български политически партии за по-ясна позиция.
Външно заяви, че хибридните атаки срещу партньорите и съюзниците на България са неприемливи и потвърди ангажимента на страната към европейската сигурност и сътрудничество.
Bulgaria stands in solidarity with Germany following the hybrid attack in Leipzig. Hybrid attacks against our partners and allies are unacceptable. Bulgaria will continue to support strong and coordinated efforts to counter hybrid threats and safeguard our shared security. 🇧🇬🇩🇪
Изявлението беше публикувано часове след като германските власти съобщиха за неуспешна атака с дрон на летището в Лайпциг, която германски официални лица свързаха с държавно спонсорирани субекти.
Реакцията на българското правителство следва познат модел, при който официалните изявления често използват общи формулировки и избягват директно посочване на извършителя, особено когато се подозира руска намеса.
Политическите реакции в София не закъсняха. Опозиционните партии, включително ГЕРБ и Продължаваме промяната, разкритикуваха правителството за това, което определиха като размита и недостатъчна реакция.
- Те настояха за спешно свикване на Консултативния съвет по национална сигурност
- Поискаха България ясно да назове отговорните за хибридните атаки срещу страни членки на ЕС и НАТО
Опозицията твърди, че премълчаването на Русия в официалната позиция подкопава доверието към България като надежден европейски партньор.
Този предпазлив подход не е нов. От 2020 г. насам българските власти, с изключение на кабинетите “Петков” и “Денков”, често осъждат хибридните заплахи, без да назовават Русия, което отразява както вътрешнополитическите разделения, така и влиянието на проруски настроения в част от политическия спектър.
Инцидентът в Лайпциг отново разпали дебата в България за нуждата от по-категорична и прозрачна външнополитическа позиция по отношение на хибридните заплахи, особено на фона на засилващите се опасения за сигурността в Европа.
