България харчи близо 300 милиона евро годишно за болнични, свързани със стрес и прегаряне, според данни, оповестени днес, 20 април 2026 г., от Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК). Сумата подчертава задълбочаващата се криза с психичното здраве на работното място и директния ѝ финансов ефект върху държавата и работодателите.
Разходите за тези отсъствия непрекъснато нарастват през последното десетилетие – резултат от влошаващи се условия на труд, хроничен недостиг на персонал и нарастващо напрежение във всички сектори. По думите на Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, държавата и работодателите понасят тежестта заедно, като работодателите все още плащат първите три дни от болничния – мярка, въведена временно през 2010 г., но така и не отменена.
Отсъствията заради стрес и прегаряне не само са по-чести, но и продължават два пъти по-дълго от тези при други заболявания, сочат последните анализи. Здравният сектор е сред най-засегнатите – медицински сестри и лекари масово работят извънредно и са с високи нива на професионално изчерпване. В някои региони медицинският персонал е принуден да работи до 250 часа извънреден труд месечно – далеч над законовите лимити, което допълнително засилва спиралата на стрес и отсъствия.
Финансовата и човешка цена се утежнява от постоянния недостиг на кадри, тъй като ниското заплащане и лошите условия продължават да гонят медицинските специалисти в чужбина. Въпреки увеличеното държавно финансиране за болнична помощ през последните години, системните реформи се бавят, а натискът върху бюджета и работещите само расте.
Сумата от 300 милиона евро е ясен сигнал за спешна нужда от цялостна реформа в здравето на работното място и по-добра подкрепа за служителите, изправени пред хроничен стрес и прегаряне.
