Последният годишен доклад на Съвета на Европа, представен днес в Брюксел, потвърждава, че доверието в българските медии остава едно от най-ниските в Европа, като през последната година се наблюдават само скромни подобрения.
Докладът, представен по време на стартирането на Платформата за безопасност на журналистите на Съвета, подчертава трайните предизвикателства пред свободата на словото и общественото доверие в журналистиката на континента, като България е изрично посочена заради продължаващите си проблеми.
По данни на Съвета на Европа България продължава да се нарежда сред последните по доверие в медиите сред държавите членки.
Въпреки въвеждането на някои политически инициативи и реформи, включително стъпки към по-голяма прозрачност и прилагането на части от Европейския закон за свободата на медиите, те все още не са довели до значителна промяна в общественото възприятие.
Докладът отбелязва, че близо три четвърти от медийния пазар у нас остава под влияние на политически или бизнес интереси, а редакционната независимост все още е по-скоро изключение, отколкото правило.
Историческите данни показват рязък спад в доверието към българските журналисти през последното десетилетие — от 35% през 2022 г. до едва 21% през 2024 г., като оттогава са отбелязани само незначителни подобрения.
Обществените медии като БНТ и БНР запазват относително по-високо доверие, но частните медии продължават да срещат скептицизъм поради възприемана политическа и икономическа намеса.
Докладът на Съвета посочва също финансовата нестабилност на много български медии, концентрацията на собственост и широкото използване на социални мрежи като основни източници на новини — ключови фактори, подкопаващи доверието.
