Основателят на Telegram Павел Дуров публично обвини руските власти, че системно ограничават неприкосновеността на личния живот и свободата на словото, след като срещу него беше образувано наказателно разследване за съдействие на тероризма. Държавният натиск върху Telegram се засилва с нови блокирания и съдебни действия, докато Кремъл активно рекламира държавна алтернатива на приложението.
В отговор на обвиненията Дуров заяви, че руските власти измислят поводи, за да ограничат достъпа до Telegram и да потиснат основните права. Той определи ситуацията като печално зрелище – държава, която се страхува от собствения си народ и предупреди, че тези действия са част от по-широка кампания за подкопаване на дигиталната неприкосновеност и свободното изразяване в Русия.
Разследването срещу Дуров идва на фона на засилващи се мерки на Кремъл за контрол върху онлайн платформите. След началото на войната в Украйна през 2022 г. руските власти приеха закони, криминализиращи инакомислието, блокираха независими медии и засилиха наблюдението над дигиталните комуникации. Приложения като Telegram се превърнаха във фокусна точка както за опозиционни гласове, така и за държавен контрол.
Исторически Русия използва комбинация от законови, технически и административни инструменти, за да затегне контрола върху интернет. Закони, изискващи локализация на данни, задължително сътрудничество със службите за сигурност и създаването на суверенен интернет позволиха на властите да следят и ограничават онлайн активността.
- Опозиционери
- Журналисти
- Активисти
често са обект на преследване, тормоз и изгнание заради дигиталната си дейност.
Случаят с Дуров подчертава продължаващата борба между независимите дигитални платформи и авторитарния държавен контрол. Докато руските власти настояват за още по-голяма цензура и наблюдение, бъдещето на неприкосновеността на личния живот и свободата на словото за милиони потребители остава неясно.
