Финансистът и бивш министър на финансите Ивайло Яйджиев коментира във фейсбук, от където”BG News” препубликува.
Зад обяснението за “европейските фондове” остават рекордно високи национални инвестиции до края на годината при оставащи около 110 работни дни.
Наскоро излезе нова песен на рапъра Жлъч, в която се пее „Как си там? Добре ли си, трепериш ли за бюджетния дефицит?“. С дефицит – на начислена основа – от 5.4% от БВП за 2026 г., отговорът по-скоро е „да“. И тук идва логичният въпрос – откъде идва този дефицит? Тъй като говорим за финанси, добре е отговорът да е с числа, а не с общи приказки тип „бюджетът на възможното“.
Ако сравним с 2025 г., една от най-големите разлики е при капиталовите разходи/ Накратко, това са разходи за “трайни активи”, т.е. инвестиици, а не текущи разходи и принципно са ключови за дългосрочния потенциал за растеж. За 2026 г. са предвидени 9 360,6 млн. евро, или 7,5% от БВП — ръст от 59% спрямо 5 891,1 млн. евро (5,1% от БВП) през 2025 г. Този ръст, макар и шоков, на пръв поглед има своето логично обяснение, тъй като тази година е последната година за изпълнение на НПВУ и съответно ще има значително разплащане на проекти по Плана. До голяма степен тази динамика е видна и в предишните години на финализиране на различните европейски бюджети, най-вече 2015 г. (крайна година за 2007-2013 г.) и 2023 г. (крайна година за 2014-2020 г.).
Става обаче по-интересно когато задълбаем какво всъщност се покрива от тези капиталови разходи. За целта е необходимо да преминем за момент към „начислената“ основа (т.е. отчитайки реалния момент на възникване на задължение, а не кога се извършва разплащането – без разлика дали е например през декември или януари) и да използваме данни от „Основни показатели на сектор „Държавно управление“ и траектория на нетните разходи“. Спрямо посоченото в бюджета, така изчислените разходи на начислена основа са общо около 8 865 млн. евро, или около 7% от БВП. От това число обаче само 2,8% от БВП, или около 3,5 млрд. евро са европейско финансиране. В сравнение с 1.4% от БВП за 2025 г., това пак е значително ниво и е нормално да е по-високо с оглед наистина ударното разплащане по ПВУ, но и донякъде по оперативните програми. Така че тази част на увеличението има своята логика (макар по-големите разплащания по “нормалните” еврофондове да са отделно и чак към 2028-29 г.).
Обаче ако погледнем от другата страна – националните инвестиции са около 4.3% от БВП на начислена основа, или около 5.4 млрд. евро. Интересно е да разберем каква е динамиката спрямо проекта на бюджет за 2025 г. Тогава общите национални разходи (на начислена основа) са приблизително 4.3 млрд. евро, или около 3.7% от БВП. В това са включени и т.нар. „други капиталови разходи“, които не са свързани с придобиване на активи, което включва именно Инвестиционната програма за общините, и в която ръстът е внушителните 102.2%, или реално удвояване спрямо 2025 г. И отново да напомним – начислената основа премахва въпросът за това колко от кого е останало за “разплащане”, тъй като отчита моментът на възникване на задължения, не кога е отразено то касово.
Сега можем да сравним това с прогнозата на ЕК. На общо ниво, ЕК очаква(ше) дефицит от 4.1% от БВП при 5.4% в бюджета на правителството. За общото ниво на брутообразуване (т.е. вкл. „Други капиталови разходи), ЕК дава прогноза от около 5.3% от БВП, а България планира бюджет 2026 г. на 7% от БВП. Докато правителството очаква 4.3% от БВП за национални проекти, то ЕК залага едва 3% и оттук идва и една голяма част от разминаването между двете прогнози (ЕК е и по-консервативна при европейското финансиране). Макар да има леки разлики в допусканията, общата картина е ясна – ЕК е значително по-скептична към капацитета за национални инвестиции.
Можем да погледнем и от още един ъгъл – сравнение с историческите данни. За целта на сравнимост, трябва да извадим частта във връзка с „други капиталови разходи“, която по проекта на бюджета е в размер на 1.2% от БВП; без нея националните разходи са 3.1% от БВП. Без нея (т.е. най-вече като изключим дебатите по Инвестиционната програма за общините), стигаме до 5.8% от БВП на начислена основа. Резултатът за последните 10 години е в графиката долу:
От тази графика могат да се направят няколко извода. Първо, общите разходи от 5.8% са абсолютно без прецедент за последните 10 години, с изключения на пика през 2015 г. когато един цял програмен период завърши (и когато базата на БВП е значително по-ниска). Второ, само националните разходи от 3.1% от БВП за 2026 г. са близки до стойностите за *всички* инвестиции за повечето години в периода. Трето, към тези стойности трябва тепърва да се добави Инвестиционната програма, по която се очаква удвояване на разплащането към общините, т.е. те не включват тези много на брой заявени проекти.
Към всичко това трябва да добавим и още един нюанс – все пак говорим за бюджет предложен в „средата на годината“. На касова основа, където имаме данни за изпълнението, към края на май са разплатени малко под 1.8 млрд. евро, или едва 19.2% от целта за годината. За достигане на 9.36 млрд. евро заложени до края на 2026 г., през второто полугодие трябва да се разплатят около 7.25 млрд. евро — над 1.2 млрд. месечно средно. В същото време аз поне не съм разбрал в детайли какви са тези големи национални проекти, за които се очаква да възникнат нови “икономически събития” в последните 5 месеца на годината (отделно от касовото разплащане).
С това може да резюмираме:
· Бюджет 2026 г. залага удвояване на европейските средства в капиталовата програма; това е амбициозна цел, но съответства на приключването на ПВУ и има своята логика;
· Към това увеличение се добавят национални разходи, които обаче са изключителни спрямо предишни години и на касова и – по притеснително – начислена основа. Те не мога да се обяснят с евросредствата и идват отгоре;
· Освен това – и отделно от горните две – се очаква и удвояване на разплащанията по програми като Инвестиционната програма за общините.
Защо това е важно? Да се върнем в началото – общият дефицит (начислена основа, която е и базата за процедурата за свръхдефицит) в проектобюджета е 5.4% от БВП. Сега, ако запазим разходите по проект във връзка с европейските проекти (2.8% от БВП), но вземем по-реалистичните оценки на ЕК за останалите национални инвестиции (общо 3% от БВП – една все още много сериозна стойност), то общите капиталови разходи биха достигнали до около 5.8% от БВП – или с други думи, с 1.2% по-малко отколкото предвижда проектобюджета.
Дали това е много или малко, зависи от контекста. Буди сериозно недоумение обаче защо се планират в бюджета толкова високи и като цяло малко реалистични национални инвестиции. Ясно е, че обяснението за европейските пари по ПВУ не е достатъчно. Тъй като говорим за национални средства, срещу тези пари се взима и значително количество дълг. Как всичко това – отново, нови национални проекти, със свързани доставка и т.н., ще се реализира през 2026 г. остава неясно.
За финал, един малък сценарий: Ако се планираше на по-разумна база и по-близко до оценките на ЕК (които са общо с 1.7% от БВП по-ниски за всички инвестиции), то прогнозният дефицит щеше да е значително по-малък. Към него отделно се взема предвид и отбранителни разходи (от около 0.6% от БВП). Всичко това щеше да даде възможност да се защити българската страна по-адекватно в процедурата за свръхдефицит, която е свързана именно с проектобюджета за 2026 г. (а не с резултатите за 2025 г. или нещо друго).
