Когато президентът Илияна Йотова наложи вето на последните промени в Изборния кодекс, тя не просто върна един закон за ново обсъждане. Тя възпламени отново битката за правата на българите в чужбина, разкри политическата сметка зад изборните правила и подготви сцената за нов етап под ръководството на Крум Зарков. Това вето определено не е от онези, които са чист пиар ход, както често правеше Радев. Този път има реален шанс за промяна.
Ветото: Бариера или гаранция?
На 11 февруари 2026 г. президент Йотова върна за повторно разглеждане промените в Изборния кодекс. Най-спорният текст? Лимит от 20 секции за гласуване извън Европейския съюз във всяка държава, независимо от броя желаещи. Според нея това поставя в риск конституционния принцип на всеобщото избирателно право и създава изкуствени бариери пред българите извън ЕС да упражнят правото си на глас.
Където и да се намират, българските граждани имат всички права и задължения по Конституция, а държавата е длъжна да осигури равенство при упражняването на избирателното право.Илияна Йотова
Ветото на Йотова не е просто юридически ход. То е директно предизвикателство към парламентарното мнозинство, което в навечерието на изборите се опита да ограничи влиянието на диаспората – особено в страни като Великобритания, Турция и САЩ, където антисистемният вот често обръща резултата.
И все пак: какво означава „всеобщо избирателно право“?
Всеобщото избирателно право е принципът, че всеки пълнолетен гражданин има право да гласува без неразумни ограничения. В България това е гарантирано от чл. 10 на Конституцията. Всеки закон, който непропорционално ограничава достъпа до урните – като лимит на секциите в чужбина – може да бъде оспорен като противоконституционен.
В контекста именно на гарантираните права на българите в Конституцията, Асен Василев държа 80-минутна реч в НС, в която изреди стотици секции, които ще бъдат затворени, спрямо скандалния закон.
Политическата сметка
Ограничението за секциите в чужбина не е новост. Подобни лимити са въвеждани и преди, често оправдавани с логистични трудности или страхове от чуждо влияние. Истинската мотивация обаче е политическа: да се ограничи влиянието на избиратели, които трудно се мобилизират от традиционните партийни структури и често подкрепят реформаторски или антикорупционни кандидати.
За партии като ГЕРБ и ДПС, които имат силни вътрешни мрежи, но непредсказуеми резултати в чужбина, лимитът е начин да управляват риска. За реформаторските партии това е въпрос на принцип – и мобилизиране на подкрепата сред българите зад граница.
Исторически паралели: Вета и битки за изборното законодателство
Президентски вета върху Изборния кодекс не са прецедент. През 2016 г. президент Росен Плевнелиев наложи вето на ограниченията за гласуване в чужбина, позовавайки се на същите конституционни аргументи. Парламентът отхвърли ветото, но темата остана гореща, предизвиквайки протести и съдебни спорове. Тогава отново статуквото се опита да спечели преднина по доста спорен начин.
През 2021 г. президент Румен Радев също наложи вето на промени, които ограничаваха машинното гласуване и прозрачността. И тогава парламентът ги прие, но скандалът засили дебата за честността на изборите. Но пък пак същият президент отказа да уволни шефът на ДАНС, когато последните на практика имаха груба намеса в изборния процес на първи тур за местните избори през 2023.
Крум Зарков: Реформатор или арбитър?
Изборът на Крум Зарков за председател на председател на БСП добавя нова доза неизвестност. Зарков, бивш министър на правосъдието и открит защитник на съдебната и изборната реформа, е изградил репутация на човек, който брани върховенството на закона – дори срещу собствената си партия.
Позицията му по Изборния кодекс е последователна: реформите трябва да разширяват, а не да ограничават участието. Той е критикувал манипулативни промени и настоява за стабилна, предвидима законова рамка. Изборът му може да означава промяна – ако успее да изгради консенсус, спорните текстове може да отпаднат.
Но Зарков се изправя срещу фрагментирана БСП с дълбоко вкоренени интереси. Дали ще успее да постигне компромис, който да съчетае конституционните права и политическата реалност, предстои да видим.
Как другите решават въпроса с вота на диаспората?
България не е единствената, която се бори с въпроса как да гарантира правото на глас на своите граждани в чужбина. Италия например има специални депутати за диаспората. Румъния разшири възможностите за гласуване в чужбина след масови протести заради опашките пред посолствата. Франция допуска гласуване по пощата и в консулствата, без произволни лимити.
Тенденцията в Европа е ясна: повече включване, не по-малко. България, с ограничаването на вота в чужбина, се откроява – и не в положителен смисъл.
Какво следва: Сценарии след ветото
Топката отново е в парламента. Депутатите могат да преодолеят ветото с обикновено мнозинство, както са правили и преди.
Ако ветото бъде уважено, лимитът за секциите в чужбина ще отпадне и ще остане досегашният по-достъпен режим за българите зад граница. Ако бъде отхвърлено, очаквайте съдебни спорове и нови протести, особено от диаспорните организации.
