Външният дълг на България е нараснал с над 7 милиарда евро само за дванадесет месеца и към края на 2023 г. достига 25,3 милиарда евро, съобщи служебният финансов министър Георги Клисурски.
Това е рязко увеличение спрямо 18,1 милиарда евро година по-рано, което Клисурски потвърди в официалното си изявление пред парламента.
Данните, представени по време на редовния парламентарен контрол, показват сериозно ускоряване на държавното задлъжняване. По информация на Българската народна банка, брутният външен дълг само на сектор Държавно управление е скочил с над 50% на годишна база и вече възлиза на 15,46 милиарда евро. Останалата част се дължи на държавно гарантирани и общински заеми.
Клисурски не посочи конкретни причини за рязкото увеличение, но контекстът сочи към комбинация от бюджетни дефицити, повишени социални разходи и необходимост от рефинансиране на стари задължения. Исторически външният дълг на България остава нисък спрямо средното за ЕС, като най-големите скокове досега са били при банковата криза през 2014 г. и пандемията от COVID-19. Настоящият ръст е сред най-големите годишни увеличения от началото на 2000-те.
Бързото нарастване на дълга идва на фона на продължаваща политическа нестабилност и служебни правителства, които често разчитат на външно финансиране за покриване на дефицити и поддържане на публичните услуги. Макар съотношението дълг към БВП да остава под средното за ЕС, темпът на ново задлъжняване буди тревога за дългосрочната финансова устойчивост.
