Парламентарната аритметика след изборите на 19 април поставя на масата въпрос, който мнозина в коалицията избягваха с месеци: дали ПП и ДБ имат бъдеще под един покрив? Казусът „Пейков”, мълчанието между Мирчев и Атанасов, обмислянето на отделна парламентарна група – всичко това не е случаен скандал, а симптом на по-дълбока несъвместимост. И колкото по-рано двете формации го признаят открито, толкова по-добре – и за тях, и за избирателите им.
Честната сметка за преференциалния вот
Поводът за настоящата криза е конкретен и показателен. Манол Пейков – кандидат на „Да, България” – е бил поставен на избираемото второ място в листата в Пловдив. Изместен е на трето от друг кандидат на „Да, България” – Чило Попов, издигнат от квотата на ДСБ. Асен Василев е водач на листата и в Пловдив, и в Хасково, с лични преференции и в двата района.
Самият Василев коментира ситуацията с характерната за него директност:
„С изумление и малко тъга наблюдавам бурята в чаша вода по повод Манол Пейков. Личните ми преференции в Пловдив са 5 126 – повече от преференциите на двамата кандидати на „Да България” взети заедно и повече от личните ми преференции в Хасково. Тъй като, както и Божидар Божанов каза вчера, няма никакви предварителни договорки, нормално и уважително към избирателите е да вляза от избирателния район, където имам повече преференции. Въпреки това, понеже става дума за двама кандидати на „Демократична България”, ако колегите от „Да България” и ДСБ се обединят около мнението, че е по-важно за тях да вляза от Хасково, ще се съобразя с тяхното мнение.”
Зад тази дипломатична формулировка стои твърда констатация: ПП не е инициаторът на проблема. Инициаторът е вътрешната динамика в ДБ, която е изтласкала партньорски кандидат чрез преференциална игра.
Нарушената мъжка уговорка
Случаят с Пейков не е изолиран. Според източници от коалицията преди изборите е имало изрична уговорка: фигури, около които по принцип се консолидира преференциален вот – сред тях Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова и самият Манол Пейков – да бъдат поставени на избираеми места в листите, именно за да се избегнат подобни апаратни игри. Идеята била вотът да се концентрира около каузата, не около вътрешнокоалиционно надлъгване.
ДБ очевидно не са спазили тази уговорка и това е причината Мирчев да не вдига телефона на Атанасов според медийните публикации. Освен в Пловдив, последицата е показателна на още няколко места: например 23-годишната Анна Бодакова изпреварва с преференции доц. Пандов – утвърден специалист и доказан борец за справедливост в здравната система в София. Независимо от личните качества на младия кандидат, въпросът не е в тях – въпросът е в принципа. Когато коалиционните договорки се нарушават, за да се придобият допълнителни места за сметка на партньора, това не е гражданска активност. Това е апаратна игра на ДБ, която има голям потенциал да ги превърне в едноличен виновник за раздялата.
Несъвместими европейски семейства
Скандалът с листите е видимият проблем. По-дълбокият е европейският. ДБ декларират ориентация към Европейската народна партия – същото политическо семейство, към което принадлежи и ГЕРБ. ДСБ са вече в ЕНП. ПП са членове на либералното АЛДЕ.
Две партии, вървящи към два различни и конкурентни европейски лагера, трудно могат да поддържат единна парламентарна логика у нас. Гласуването по европейски теми, позициите по финансова рамка, отношението към Брюксел – всичко това рано или късно ще ги раздели и на национално ниво. По-добре е тази линия да се признае сега, отколкото да избухва като криза при всяко важно гласуване.
Различен политически център на тежестта
ПП се формира и утвърди като икономически прагматична, реформаторска сила – по-скоро в центъра, с лявоцентристки социален профил. ДБ, а особено „Да, България”, са идеологически по-консервативни, ориентирани към дясноцентристко позициониране и обединение с другите сини формации. Тази разлика не е стилистична – тя е програмна. Избирателят на ПП не е непременно избирателят на ДБ, и обратното.
Изкуственото поддържане на общ субект не решава тази разлика – то я прикрива, докато не се превърне в публичен разпад.
Стратегическите ползи от раздялата
Парадоксалното е, че разделянето на две парламентарни групи не отслабва двете формации – то може да ги засили, при условие че запазят коалиционното си сътрудничество там, където имат общи позиции.
Повече места в комисии. Парламентарните комисии се разпределят пропорционално на групите. Две отделни групи означава два пъти повече заявени позиции при разпределението – реална възможност да се покрият повече ресорни теми и да се упражни по-широк надзор върху изпълнителната власт.
Повече места в Председателски съвет. Ръководният орган на парламента включва представители на всяка парламентарна група. Единна група дава едно място. Две групи – две места. При тясно политическо равновесие, каквото очертават настоящите резултати, тази разлика е оперативно значима.
Повече присъствие в медийното и дебатното пространство. Телевизионните дебати, медийните покани, времето за изказвания в зала – всичко се разпределя по групи. Две формации означават два говорители, два набора от теми, два пъти по-видимо присъствие в публичния дискурс. При парламент с осем-девет групи всяка допълнителна е реален медиен ресурс.
Стратегическо партньорство без принудително единство. Може би най-важното: раздялата не означава вражда. ПП и ДБ могат да гласуват заедно по конкретни теми – съдебна реформа, европейска интеграция, борба с корупцията – без да са принудени да жертват собствения си профил за сметка на партньора. Коалиционното сътрудничество по проекти е по-устойчиво от формалното обединение, когато вътре тлее скрит конфликт.
Президентски избори
Казусът „Пейков” е малък по мащаб, но голям по смисъл. Той показва, че когато ресурсите и местата се разпределят вътре в коалицията, логиката на конкуренцията надделява над логиката на партньорството. Нарушената уговорка за избираеми места, апаратните игри с преференции, различните европейски ориентации, различният идеологически профил – всичко това рисува картина на формация, която е изживяла естествения си цикъл.
Раздялата, направена с ясни правила и запазено сътрудничество по конкретни теми, не е провал. Тя е политическа зрялост. И тук е важно да се отбележи: въпросът дали ПП и ДБ ще останат в обща парламентарна група или не, няма да се отрази на предстоящите президентски избори. И двете формации потвърждават, че ще издигнат единна кандидатура, а за това съществува и подписано споразумение между тях. Общият президентски кандидат е доказателство, че стратегическото партньорство може да функционира пълноценно дори без формално обединение под един парламентарен покрив.
Или, казано с думите на самия Василев: „Имаме много по-големи и отговорни задачи. И те могат да бъдат решени само от истински отбор.” Истинският отбор понякога играе по-добре, когато всеки знае точно коя е неговата позиция на терена.
