След като Асен Василев поиска Илияна Йотова да се оттегли от напдреварата за президент, заради скандалното помилване на известен наркотрафикант, събрахме пълната история на Огнян Атанасов от Тополница — от първите присъди през бягството от гръцкия затвор „Касандра“ до тайното помилване от Илияна Йотова през декември 2022 г. и акцията при „Алпийска градина“. Всеки факт по-долу е сверен с публични източници.
Началото: трафик на хора, дрога и бягство от затвора
Началото на 90-те. Огнян Атанасов от петричкото село Тополница получава първата си присъда в България — за трафик на хора през границата с Гърция. След това се насочва към наркотиците; негов близък съдружник става Васил Маникатов от Сандански.
Август 1995 г. Атанасов е арестуван в Гърция — в района на Като Ампела, Серес, до граничния пункт Промахон, с 2,5 килограма хероин в колата. Гръцки съд го осъжда на доживотен затвор.
Ноември 1998 г. На втора инстанция доживотната присъда е намалена на 18 години. Същия месец Атанасов изчезва от земеделския затвор „Касандра“ на Халкидики — учреждение от открит тип. Гръцките публикации от епохата описват тихо бягство без насилие и превеждане към България по неохранявани планински пътеки; версията за „бягство с хеликоптер“, появила се по-късно в български таблоиди, няма опора в гръцкия архив. Гърция го обявява за международно издирване.
1999–2018 Две десетилетия безнаказана престъпна дейност
Март 1999 г. Само четири месеца след бягството, според по-късната гръцка присъда, Атанасов продава хероин, засечен на гръцко-българската граница; гръцкият купувач, който го посочва като доставчик, получава три години.
Пролетта на 2000 г. Българската полиция задържа Атанасов и Маникатов край София с наркотици в колата. В Солун арестът е обявен като успех на балканското полицейско сътрудничество. Около два месеца по-късно Атанасов е освободен от софийския арест по неустановени причини — атинският в. „Та Неа“ отбелязва с горчивина, че той „влиза и излиза безпрепятствено“ от българските арести.
Пролетта на 2008 г. Година след влизането на България в ЕС Атанасов отново е задържан у нас. Гърция иска екстрадицията му и получава отказ „поради правни пречки“ — втори пореден. Гръцката преса говори за „досието Атанасов“ и за миниатюрен дипломатически инцидент между двете държави.
2010 г. Атанасов е в ръцете на българските власти; през август съдът допуска екстрадицията му към Гърция — при условие първо да изтърпи българските си наказания.
Април 2011 г. В момента, в който предстои да бъде освободен, Окръжна прокуратура – Благоевград го изненадва с ново обвинение — за изпиране на 55 000 евро — и той отново е задържан. През следващите години се укрива и живее в Тополница, където по собствените му думи се занимава с отглеждане на тополи за дървен материал.
Екстрадицията и процесите в Солун: 2019–2020
16 януари 2019 г. Жандармерия блокира село Тополница. Претърсени са къщата на Атанасов и още шест имота на негови съседи и на работници в оранжериите на баща му. Той е арестуван и заповедта за екстрадицията му в Гърция е приведена в изпълнение.
18 януари 2019 г. Двадесет и една година след бягството си Атанасов е предаден на гръцката полиция — по описанията на гръцките репортери „сянка на самия себе си“: брадясал, безизразен, с несигурна походка. Пред апелативния прокурор в Солун са изпълнени пет от седемте висящи заповеди за арест и той е върнат в гръцки затвор като подсъдим.
29 януари 2019 г. Тричленният апелативен съд за тежки престъпления в Солун го осъжда на 10 години затвор и 50 000 евро глоба за продажбата от март 1999 г.; по второ обвинение е оправдан поради съмнения. В залата Атанасов отрича връзка с наркотърговията: „Болен съм. Често губя съзнание и не знам къде съм.“
Февруари–март 2019 г. По две по-стари дела друг състав му налага доживотен затвор плюс 10 години и 100 000 евро глоба. Защитата пледира тежко здравословно състояние; българска лекарка — невролог и психиатър, преглеждала го в софийския затвор, изрежда диагнозите му. Съдът не се трогва. (В част от българските медии гръцката присъда се предава обобщено като „15 години от съда в Солун“ — вж. следващата точка.)
Януари 2020 г. По реда за трансфер на осъдени лица Атанасов е върнат в България, за да изтърпи наказанието си у дома. Впоследствие Окръжният съд в Благоевград определя общо наказание от 15 години лишаване от свобода — решение, подлежащо на обжалване пред Софийския апелативен съд. Именно тези 15 години стават базата, върху която три години по-късно ляга помилването.
Помилването: декември 2022 г.
Правната рамка. Конституцията дава правото на помилване на президента (чл. 98, т. 11), но позволява то да бъде възложено на вицепрезидента (чл. 104). С Указ № 9 от 22 януари 2022 г. президентът Румен Радев делегира правомощието на вицепрезидента Илияна Йотова, подпомагана от Комисията по помилването. По практиката на Конституционния съд помилването е акт на лична преценка, който не подлежи на приподписване и не изисква мотивиране пред трети лица; отделните укази не се публикуват.
Декември 2022 г. С указ, издаден по този ред от Йотова, на Атанасов са опростени 10 от 15-те години. Пред Комисията са представени документи от експертна лекарска комисия, според която здравословното му състояние се влошава непрекъснато от 20 години; мотивът е, че изтърпяването на наказанието е несъвместимо с това състояние, застрашава живота му и би било „проява на нехуманно отношение“. Атанасов, излежал около пет от петнайсетте години, е освободен от затвора. Актът не е публикуван в “Държавен вестник” и не става достояние на медиите и българските граждани.
Акцията при „Алпийска градина“: февруари 2025 г.
18 февруари 2025 г. ГДБОП и Окръжна прокуратура – Благоевград провеждат мащабна операция в Градево, Кресна, Банско и Петрич. На паркинга на крайпътното заведение „Алпийска градина“ в симитлийското село Градево е спрян черен джип, в който са намерени четири пакета кокаин — общо 4 килограма; в сделката е участвал полицай под прикритие.
При претърсванията на 34 обекта е открит още около килограм кокаин, разпределен на дози — общо близо 5 кг наркотици на стойност, оценявана в различните публикации между 400 000 и 560 000 лв. Задържани са 10–11 души (данните в публикациите се разминават с един), на 7 от тях са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Според прокуратурата ръководител на групата е Атанасов, а втори в йерархията — Асен Андонов–Чората от кресненското село Сливница; сред обвинените са и братът му Антонио Андонов, Илия Миланов–Пулето от Кресна и благоевградчанинът Александър Славчев–Магурата, брат на Радослав Атанасов–Радето от италианската афера „Кокаинови крале“. Обвинението за формирана и действала „поне през последните две години“ група е теза на прокуратурата по висящо дело; защитата я оспорва, като изтъква, че в домовете на обвиняемите не са намерени наркотици и че обвиненията стъпват основно на показанията на полицая под прикритие.
20 февруари 2025 г. Окръжният съд в Благоевград оставя петимата основни обвиняеми, включително Атанасов, за постоянно в ареста. Същия ден БНТ разкрива съществуването на помилването от 2022 г. — но историята минава незабелязано.
27 февруари 2025 г. Апелативният съд в София потвърждава задържането на петимата.
Експертизата и домашният арест: пролет–лято 2025 г.
Април 2025 г. Адвокатът на Атанасов Тома Гунчев внася искане за по-лека мярка, като представя медицински експертизи, решение на ТЕЛК за 100% инвалидност, валидно до януари 2027 г., и постановления на Софийска градска прокуратура, че подзащитният му не може да остане в следствения арест заради заболяванията си. (С ТЕЛК от 93% е и Чората.) Назначената тройна съдебномедицинска експертиза установява, че Атанасов от години страда от редица болести, но може да стои в ареста, „ако си пие редовно лекарствата и спазва хранителен режим“; единствено психичното му състояние е вероятно да се влоши, поради което вещите лица препоръчват домашен арест.
17 април 2025 г. Окръжният съд в Благоевград отказва: обвиненията са за три тежки умишлени престъпления, а домашният арест не би бил ефективна мярка — включително заради възможността престъпната дейност да продължи от дома и заради риска от въздействие върху свидетели.
24 април 2025 г. Седмица по-късно Апелативният съд в София изменя мярката в „домашен арест“, като се съобразява с препоръката на лекарите. Атанасов се прибира в Тополница.
Август 2025 г. Окръжният съд в Благоевград (съдия Диана Узунова) отказва да замени домашния арест с парична гаранция; жалбата е насрочена за 19 август пред Апелативния съд в София. За Чората междувременно е определена гаранция от 10 000 лв. Публично достъпна информация за по-нататъшния ход на мерките и на самото дело след лятото на 2025 г. липсва — в. „Сега“ отбелязва изрично, че не е известно какво се случва с делото и къде се намира Атанасов.
Политическото ехо от днес
11 септември 2026 г. Помилването официално влиза в предизборната кампания: депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев пита в ефира на БНТ кой би гласувал за президент, помилвал „българския Пабло Ескобар“. По-късно лидерът на „Продължаваме промяната Асен Василев излиза с призив Илияна Йотова да се оттегли от президентската надпревара.
Гръцки източници
- „Та Неа” (3 април 2000) — „Η συνεργασία έφερε τη σύλληψη Βούλγαρου λαθρεμπόρου ναρκωτικών” — арестът със съдружника край София, 2000 г.
- „Та Неа” (22 юни 2000) — „Κυκλοφορεί ελεύθερος έμπορος ναρκωτικών” — освобождаването „по неустановени причини” и цитатът за 21-те грама.
- „Етнос” (2019) — „Θεσσαλονίκη: Ισόβια στον Ατανάσοφ που δήλωσε… αγρότης” — доживотната присъда + 10 г., защитата „земеделец”, медицинските показания.
- Mononews (2019) — „Δέκα χρόνια φυλακή στον Βούλγαρο «Εσκομπάρ των Βαλκανίων»” — 10-те години + 50 000 евро, делото за 62,5 г хероин, цитатът за загубата на съзнание.
- Parallaxi (29 януари 2019) — „Δεκαετής κάθειρξη στον Ογκνιάν Ατανάσοφ” — датировката на първата присъда.
- АМНА чрез eMakedonia (18 януари 2019) — „Στις ελληνικές φυλακές 21 χρόνια μετά την απόδρασή του” — предаването на Гърция, петте от седем заповеди; огледален текст и в Makthes.
- VICE Гърция — „Αυτός Είναι ο «Ελ Τσάπο» του Στρυμόνα” — ретроспекцията: арестът от 1995 г., бягството от „Касандра” през 1998 г., отказите за екстрадиция.
Български — акцията и делото от 2025 г.
- news.bg (18 февруари 2025) — „ГДБОП задържа ‘българския Ескобар’ с над 4 кг кокаин”
- БНТ (20 февруари 2025) — „’Българският Ескобар’ бил помилван в края на 2022 година” — разкриването на помилването; успоредно и news.bg.
- struma.bg (20 февруари 2025) — „Ченге под прикритие закова бандата в Пиринско” — задържането под стража, полицаят под прикритие, съставът на групата.
- struma.com (20 февруари 2025) — „Окръжен съд – Благоевград постанови: задържане под стража за петимата” — вечерното определение, Магурата и връзката с „Кокаиновите крале”.
- Balkannews (18–19 февруари 2025) — „10 задържани и кокаин за 400 000 лв.” — 34-те обекта, килограмът кокаин на дози.
- struma.bg (27 февруари 2025) — „ОКОНЧАТЕЛНО! Апелативен съд-София остави в ареста…”; същото и в Pirinsko.com и Топ Преса.
- struma.bg (април 2025) — „Петричкият наркобос иска да излезе от ареста” — искането на адв. Гунчев; детайлите за ТЕЛК и защитата — в „Петима от Пиринско, обвинени за 5 кг кокаин”.
- Bgonair (17 април 2025) — „Българският Ескобар остава в ареста” — мотивите на Окръжния съд.
- struma.com (24 април 2025) — „Апелативен съд пусна под домашен арест Петричкия Ескобар”; успоредно и „24 часа”.
- struma.bg (август 2025) — „Окръжен съд – Благоевград отказа да промени ‘домашния арест’… в парична гаранция”; гаранцията за Чората — struma.com.
- „Банкеръ” (20 февруари 2025) — „Кой е Ескобара от Тополница и ползата от гинко билоба” — „вицепрезидентското помилване”.
Български — история и присъди
- „24 часа” (2011, архивен) — „Пускат петричкия Ескобар, но го…” — обвинението за изпиране на 55 000 евро.
- Bgdnes — „15 г. пандиз за петричкия Ескобар” — 15-годишното наказание, определено от Окръжен съд – Благоевград след екстрадицията; и „11 нови обвинения за Ескобара” (2019) — обвиненията в Гърция „21 години след бягството от ‘Касандра'”.
Институционални
- Президентство на РБ — „Комисия по помилването” — мандатът на комисията и делегирането с Указ № 9 от 22.01.2022 г.
- Конституционен съд — становище по правната природа на помилването (чл. 98, т. 11) — актът на лична преценка, без приподписване (контрасигнатура) от министър-председателя или от министър.
