В извънредно изявление лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев разкри поредица от скандални факти около упражняването на президентското право на помилване от вицепрезидента Илияна Йотова. Огласената информация постави под въпрос не само моралното право на Йотова да претендира за нов мандат на „Дондуков“ 2, но и разкри опасен двоен стандарт при прилагането на хуманния критерий спрямо осъдени лица.
Фактите: 10 години затвор опростени в пълно затъмнение
Фактологията, представена от Василев, чертае шокиращ сценарий за задкулисно освобождаване на един от най-знаковите фигури на ъндърграунда в Югозападна България:
- Присъдата: Огнян Атанасов, известен с прозвището „Петричкия Ескобар“, е задържан и осъден от гръцките правораздавателни органи на 15 години лишаване от свобода за организирана търговия и разпространение на наркотици.
- Указ 119: На 5 декември 2022 г. с Указ № 119 Илияна Йотова помилва Атанасов, спестявайки му цели 10 години от присъдата.
- Институционалното право на “милосърдие”: Формалният мотив на вицепрезидента е „влошено здравословно състояние, представляващо опасност за живота на молителя“, като е посочено, че оставането му в затвора би било „нехуманно отношение“.
- Спешно рецидивиране: Внушеното „тежко здравословно състояние“ не пречи на „Петричкия Ескобар“ едва месец след излизането му от килията – в началото на 2023 г. – да възобнови мащабната си престъпна дейност.
- Новият арест: През 2025 г. Атанасов отново е закопчан от органа на реда – този път с 5 килограма кокаин.
Особено тревожен е фактът, че Указ 119 не е бил публикуван в „Държавен вестник“, а мотивите за помилването са останали напълно скрити от обществеността.
„И всичко това се случва без знанието на българските граждани… Призоваваме госпожа Йотова ясно да обясни защо е пуснала наркодилър на свобода десет години преди да изтече присъдата му. Ако не може да даде ясен и убедителен отговор, трябва да се оттегли от президентската надпревара незабавно!“ – Асен ВасилевДвойният стандарт: Милост за наркотрафиканти, строгост за останалите
Анализът на Асен Василев извади наяве и брутален институционален цинизъм в действията на президентската институция.
Василев направи директно съпоставяне с казуса на бившия кмет на район „Младост“ Десислава Иванчева. Докато Иванчева прекара години в затвора при влошено здравословно състояние и молбите ѝ за милосърдие бележат дълги административни совалки, за „Петричкия Ескобар“ Йотова бързо е открила основание да види „нехуманно отношение“.
„Госпожа Йотова не видя нехуманно отношение по казуса на госпожа Иванчева, но видя нехуманно отношение по казуса на осъден наркодилър.“ Политика, факти и парафразата на един класически цитат
В отговор на въпроси от журналисти дали съобщаването на тези данни в навечерието на предизборната кампания не е компроматна война, Василев бе категоричен:
„Това е факт, не е компромат. Компроматът е лъжа. Това е истина… Обявяваме го точно сега, защото госпожа Йотова за първи път след тази случка иска доверието на българските граждани.“Превръщайки популярния израз от миналото в директно обвинение срещу вицепрезидентската функция, Василев обобщи:
„Ако повторим думите на един бивш премиер с малко корекция: ние ги хващаме, те ги помилват! Колкото и да е трудно на българската полиция да си свърши работата, колкото и да е трудно на прокуратурата след това да вкара някой в затвора – след това госпожа Йотова го пуска десет години по-рано и същият човек е хванат с 5 килограма кокаин, който продава на българските деца.“Призивът към Инициативния комитет: Време за оттегляне на подкрепата
Асен Василев отправи официален апел към обществениците, интелектуалците и гражданите, които са се подписали в подкрепа на кандидатпрезидентската двойка, издигаща Илияна Йотова:
„Призоваваме всички почтени хора в комитета на госпожа Йотова да оттеглят подписите си и подкрепата за нейната кандидатура. България има нужда от президент, който защитава децата ѝ, а не от президент, който помилва Петричкия Ескобар десет години преди да му изтече присъдата и го пуска на улицата да продължи да продава кокаин!“Институционален чадър над ъндърграунда?
Разкритията за Указ 119 поставят фундаменталния въпрос за механизмите, по които Президентството упражнява извънредното си конституционно право на помилване.
Когато човек с 15-годишна присъда за международен наркотрафик бива освободен скришом, а само три години по-късно се връща в занаята с 5 кг кокаин, това вече не е просто грешка в преценката. Това е системна пробойна, която поражда съмнения за нерегламентиран натиск, оперативни чадъри от страна на тайните служби и превръщане на вицепрезидентския печат в механизъм за амнистия на организираната престъпност.
