Ангажиментът на България да поддържа стабилни публични финанси е от изключително значение, а връщането на инфлацията към по-приемливи нива за населението трябва да бъде основен приоритет. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в отговор на въпрос на БТА след двудневното заседание по паричната политика на банката.
Изявлението ѝ идва на фона на финалното гласуване на Бюджет 2026 в българския парламент.
Защо цените в България остават високи?
Според председателя на ЕЦБ текущото равнище на цените в страната се дължи до голяма степен на естествени пазарни процеси, свързани с предходно задържане на поскъпването при редица стоки и услуги.
„В момента в България се наблюдава високо равнище на цените и висока инфлация. Това може би се дължи на факта, че някои цени, които бяха задържани за определен период, вече са намерили мястото си на пазарите. Това не е нещо напълно необичайно. Важно е да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива, особено за българското население“, посочи Лагард.
Тя добави, че макар ЕЦБ да следи еврозоната като цяло, институцията обръща сериозно внимание и на специфичните регионални разлики, каквато е ситуацията у нас.
Глобалният енергиен шок и натискът върху еврозоната
ЕЦБ взе решение да запази основните си лихвени проценти без промяна, но оставя отворена вратата за евентуално повишение през есента. Основен източник на несигурност остава новият скок в цените на енергоносителите, предизвикан от военния конфликт в Близкия изток.
Въпреки че инфлацията в еврозоната се забави до 2,8% през юни (спрямо 3,2% през май), бизнесът продължава да изпитва затруднения:
- По-скъпи суровини: Нарастват разходите за осигуряване на необходимите материали за производството.
- Натиск върху крайните цени: Предприятията са принудени да калкулират по- високите си разходи в продажните цени.
- Продължителен ефект: Напрежението върху цените на храните, стоките и услугите вероятно ще задържи общата инфлация над целевото равнище от 2% през цялата първа половина на 2027 г.
Умерен растеж и нови двигатели за икономиката
Макар краткосрочният икономически растеж да остава ограничен от енергийните разходи, Лагард посочи няколко ключови фактора, които очаква да подкрепят средносрочното възстановяване на еврозоната:
- Частно потребление: Частично възстановяване на активността в сектора на услугите.
- Дигитални технологии: Висок икономически принос на сектора на услугите, тласкан от навлизането на изкуствения интелект.
- Отбрана и инфраструктура: Увеличени държавни инвестиции в критична инфраструктура и сигурност.
- Възстановяване на износа: Постепенно стабилизиране на търговските потоци.
