Бившият премиер и съосновател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков излезе с остра позиция относно политическия натиск и опитите за предварително определяне на изхода от предстоящия президентски вот. По думите му неистовото внушение, че изборите са предрешени, показва скрита нестабилност у опонентите.
Притесненията от прекалената концентрация на власт
Петков изтъква, че българското общество притежава вродено недоверие към събирането на цялата власт в едни ръце, тъй като историята показва, че крайната сметка винаги се плаща от гражданите. В този контекст той посочва Андрей Гюров като реален и необходим коректив.
„За Андрей Гюров вече не е нужно да гадаем как би се държал във властта. Видяхме го заедно с Георги Кандев в служебния кабинет. Не търсеха политически спектакли и нямаше нужда от такива. Имаше нормално работещо правителство, без корупция, което спазваше закона, имаше европейски облик, проведе честни избори и остави сравнително спокойна държава. Без постоянно обяснение какво са заварили и без опит всеки проблем да бъде превърнат в политически спектакъл.“Липсата на институционален баланс
Петков подложи на сериозна критика поведението на досегашната президентска институция.
- Екипни зависимости: Според него дългогодишният съвместен политически път между Румен Радев и Илияна Йотова се е превърнал в пречка пред функцията на президента да бъде неутрален арбитър.
- Мълчание пред грешките: Той припомни, че при редица сериозни пропуски на управлението — от спорната политика с „справедливата кошница“, през фиаското с покупката на самолетите, до бюджета с риск от свръхдефицит — Йотова не се е разграничила от водената линия.
„Проблемът е, че когато правителството на Радев започна да допуска сериозни грешки — от „справедливата кошница“, през фиаското със самолетите, до бюджета със свръхдефицит — не видяхме Йотова да изпълнява истинската си роля на неутрален президент. Нямаше вето, нямаше Консултативен съвет, нямаше ясно разграничаване с видимите грешки.“ Личният профил и фундаменталният избор
Кирил Петков подчерта, че за държавник от такъв ранг са нужни качества, които надхвърлят традиционното политическо поведение.
„Познавам Андрей и естествено вярвам в неговите качества за този пост… Ще кажа само какво съм видял: спокоен човек, който слуша повече, отколкото говори, работи много и може да казва „не“, когато не е съгласен с дадена политика или решение. Да си честен и да работиш много невинаги е предимство в политиката. Но за президент на България, за държавник, а не просто политик, това е задължително.“В заключение той заяви, че предстои избор с много по-голямо значение от самите личности на кандидатите:
„В крайна сметка за мен този избор е по-голям от Андрей Гюров или Илияна Йотова. Въпросът е дали искаме още власт да се концентрира на едно място, дали искаме президент, който винаги ще се съгласява с мнозинството, или човек, който ще работи не в интерес на правителството, а в интерес на всички българи.“