На 2 юни 2026 г. последната от шестте масивни метални конструкции беше демонтирана от терена на бившата автокъща „Капитолия“ в Борисовата градина. За мнозина това беше момент на тихо удовлетворение – рядка победа за обществения интерес над частното посегателство в град, където подобни развръзки са по-скоро изключение. Но с утихването на праха историята на „Капитолия“ далеч не приключва. Това е казус, който показва как обществените пространства в България се печелят, губят и – понякога – си връщат.
Как автокъща се озова в Централния парк на София?
За да разберем залога, трябва да се върнем в 90-те години, когато преходът от комунизъм към пазарна икономика остави след себе си правен вакуум и възможности за съмнителни сделки. „Капитолия“ започва да работи върху близо 3 декара в Борисовата градина – парк, който по закон трябва да е защитен от търговска дейност. Присъствието на автокъщата става възможно чрез мрежа от наеми и претенции, много от които датират от време, когато общинският контрол е бил слаб, а публичните активи често са били разменна монета.
В продължение на четвърт век мястото – предназначено за дървета и детски площадки – бе заето от асфалт, огради и луксозни автомобили. С нарастването на населението на София и все по-ценните зелени площи, автокъщата се превърна в символ на всичко, което не е наред с управлението на публичната собственост в града.
Правният лабиринт: Кой е собственик на земята?
В основата на сагата „Капитолия“ стои съдебен спор, който се точи с години. Столична община твърди, че теренът е публична общинска собственост, част от Борисовата градина още от началото на XX век. По Закона за общинската собственост такава земя не може да се продава, прехвърля или използва за частна изгода. Въпреки това, чрез изтекли наеми, процедурни хватки и съдебни обжалвания, операторите на автокъщата успяват да останат.
Ключов момент настъпи през септември 2025 г., когато Административният съд София-град потвърди заповедта на общината за премахване на металните конструкции, тъй като са поставени без разрешение. Но големият въпрос – кой всъщност притежава земята – остава без окончателен отговор. Първоинстанционният съд е на страната на общината, но делото е пред Софийския апелативен съд и решение все още няма.
Това не е дело на общината срещу бизнес. Това е дело на софиянци срещу незаконното превземане на парка от хора, които се смятат за недосегаеми.Стефан Дъров, зам.-кмет на София, юни 2026
Общината показва решителност
Премахването на конструкциите на „Капитолия“ не е резултат само от прилива на политическа воля в лицето на общината, а и от години съдебен и граждански натиск. Настоящият кмет Васил Терзиев превърна връщането на публичните пространства в свой приоритет. На 20 май 2026 г. общината започна принудително демонтиране на конструкциите, след като всички срокове за доброволно изпълнение изтекоха.
С това правим първа стъпка към връщането на тази част от Борисовата градина на хората и слагаме край на модел, при който сърцето на София беше завзето за частни бизнес интереси.Васил Терзиев, кмет на София, юни 2026
Следващите стъпки са ясни: премахване на останалите фундаменти и офис сгради, довършване на съдебната процедура за пълно възстановяване на контрола и започване на възстановяването на парка. Новият устройствен план за Борисовата градина предвижда над 150 нови дървета и обществен подземен паркинг – превръщайки символа на безнаказаност в пространство за всички.
Защо отне толкова време?
Случаят „Капитолия“ не се свежда само до една автокъща. Той е показателен за бавното, скърцащо колело на българското правосъдие и устойчивото влияние на частни интереси. Години наред опитите за връщане на терена бяха блокирани от процедурни хватки, обжалвания и, според мнозина, липса на институционална смелост.
Това не е уникално за София. В цяла Централна и Източна Европа наследството на посткомунистическата приватизация остави градовете уязвими към частно присвояване на публични активи. В Букурещ, например, подобни битки се водят за исторически паркове и сгради, често с неясен изход. В Прага и Варшава гражданският натиск понякога успява да обърне съмнителни сделки – но само след години съдебни битки.
Граждански натиск и силата на обществения глас
Това, което наклони везните в София, не беше просто смяна на политическото ръководство, а устойчивият граждански натиск. Екоорганизации, урбанисти и обикновени граждани държаха темата жива чрез протести, петиции и медийни кампании. Казусът се превърна в тест за способността на града да прилага собствените си закони – или, както често се случва в България, „временните“ решения да станат постоянни чрез инерция и бездействие.
Две десетилетия софиянци получаваха асфалт, огради и луксозни коли за продан вместо парк. Този модел приключи.Васил Терзиев, май 2026
Какво следва?
Физическото премахване на „Капитолия“ е само първата стъпка. Общината все още трябва да спечели съдебната битка за самата земя. Финалното обществено обсъждане на новия устройствен план за Борисовата градина е насрочено за 17 юни 2026 г. Едва тогава ще стане ясно дали паркът ще бъде напълно възстановен – или ще се появят нови пречки.
Междувременно историята се превърна в знаме за всички, които искат повече прозрачност и отчетност в управлението на София. Това е напомняне, че публичните пространства не са просто линии на картата, а бойни полета за бъдещето на града.
