По повод одобрените от Министерския съвет на 2 септември 2026 г. четири меморандума за икономическо и инвестиционно сътрудничество с Китайската народна република (КНР), главният редактор на изданието „Новетика“ Кремена Крумова изпрати отворено писмо до премиера Румен Радев. Копие от документа е изпратено до вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Александър Пулев, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР).
В писмото си Крумова алармира за липсата на публичност около готвените споразумения, рисковете за българската критична инфраструктура и опасността от превръщането на икономическите връзки в дългосрочна стратегическа и финансова зависимост от Пекин.
Факти около одобрените споразумения с Китай
В отвореното си писмо Крумова систематизира ключовите решения, взети от кабинета:
- Междудържавен механизъм: Създаване на съвместна работна група за инвестиционно сътрудничество между българското Министерство на икономиката и индустрията и Министерството на търговията на КНР. От българска страна оперативната работа се поема от Българската агенция за инвестиции (БАИ), а от китайска – от Департамента за инвестиции в чужбина и икономическо сътрудничество.
- Постоянен информационен канал: Установяване на механизъм за обмен на данни относно инвестиционното законодателство, регулациите, конкретните проекти и възможностите за съвместни изложения и форуми.
- Меморандуми с три китайски компании:
- Shanghai Grand Sun Hydrotherapy Systems – специализирана в оборудване за хидротерапия и СПА центрове;
- Hangzhou Bosom New Materials Technology – производител на модифицирани инженерни и специални пластмаси;
- China Global Advisory – фирма за инвестиционни консултации, стратегическо планиране и привличане на капитали.
- Ангажименти на държавата: Българските институции поемат ангажимент да съдействат на трите компании с информация за индустриалното планиране, наличните зони, данъчните облекчения, избора на локации и комуникацията с държавните органи.
- Липса на конкретика: В официалното съобщение на Министерския съвет липсват данни за очаквания размер на инвестициите, планираните разкрити работни места, конкретните сектори и локациите на обектите.
Делегация в Пекин и отдаване на инфраструктура на концесия
Писмото обръща внимание и на предстоящите стъпки от страна на българското правителство. За 10 септември 2026 г. се подготвя официално посещение в Китай на правителствена делегация, водена от икономическия министър Александър Пулев, където се очаква подписването на нови инвестиционни споразумения. Визитата следва проведената през август среща с китайския посланик Дай Цинли и подготвяната за есента сесия на Българо-китайската междуправителствена комисия.
Основният акцент и потенциален риск, посочен в писмото, засяга транспортната инфраструктура:
- Държавата подготвя проектирането и изграждането на над 800 км магистрали, мостове и тунели чрез концесии и публично-частни партньорства.
- Възможностите са били вече представени от заместник-министъра на регионалното развитие Павлета Пеловска на българо-китайски форум в края на юни 2026 г.
- Според икономически анализи (включително на Евгений Кънев) правителството възнамерява да привлече китайски инвеститори за концесионирането на ключови национални обекти: автомагистрала „Русе – Велико Търново – ГКПП Маказа“, АМ „Черно море“, АМ „Рила“ и тунела под Петрохан.
В заключителната си част авторът на отвореното писмо заявява, че вземането на подобни решения без публичен дебат и без ясни гаранции за националната сигурност носи риск от допускането на стратегическа грешка с последици за десетилетия напред.
